

![]()
БГ СВЯТ
За мястото на културата в медиите говориха участниците в първия панел от 20-ата Световна среща на българските медииРазвитието на културата на езика за мен винаги е било от изключителна важност, каза министърът на културата Мариан Бачев, който участва в дискусията.Според него въпросът е кой контролира чистотата в медийната среда, както и грамотността.
Кирил Стойчев
| 24 Май 2025, 17:05 ч.
„Културата в медиите“ бе заглавието на първия панел от 20-ата Световна среща на българските медии, открита по-рано днес в Националния пресклуб в София. Развитието на културата на езика за мен винаги е било от изключителна важност, каза министърът на културата Мариан Бачев, който участва в дискусията. Според него въпросът е кой контролира чистотата в медийната среда, както и грамотността. По отношение на влиянието на културата в медиите, новото поколение живее в телефоните си, за добро или за лошо, ние не можем да контролираме този процес, можем единствено като родители да насочваме децата си какъв тип съдържание да търсят, какъв тип достоверност да търсят“, каза министър Бачев. „Знаете, че социалните медии имат алгоритъм – колкото повече търсиш нещо в една посока, то толкова повече те залива в същата посока, без да е ясно доколко това е достоверно. Вярвам, че семейната среда е в основата на това да имаме добро бъдещо поколение. Семейството е това, което определя в първите ни седем години кой какво ще гледа, кой какво ще слуша, кой какво ще чете, кой на каква изложба ще отиде или ще бъде заведен като дете, за да може след това той да прецени каква културна ниша да потърси, за да се развива“, каза още министър Бачев. Не бива да забравяме, че нашата идентичност е именно културна идентичност, каза доц. Георги Лозанов, който бе модератор на панела. Колкото по-малко имаме собствена културна идентичност, толкова повече се връщаме към тип форма на агресивни силови отношения. Оттам произтича тревожността, че през цялото време ние наблюдавахме как културата маргинализира като фактор и въпреки че изпитвахме тревожност за този процес, съвсем не мога да кажа, че от това той се променяше, посочи той. По думите главния редактор на списание „“ разговорът за културата и нейното място в медиите и публичността като цяло е и за влиянието върху идентичността на всеки: „Това е и разговор как ще се развива обществото ни оттук нататък, дали ще почва да се отказва формите на демократична солидарност или ще опитаме да съхраним наложената през последните десетилетия обща нагласа на солидарност в защитата на демократичните ценности – ценности, които могат да бъдат наложени само през културата“. Генералният директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев отбеляза, че общественото радио има уникалната роля едновременно на създател, ползвател и разпространител на културно съдържание. Нашата роля, като обществени медии, отива много отвъд обикновеното популяризиране на културата и на културните събития, ние имаме за задача за защитаваме културните ценности и трябва да проявяваме и своето отношение към тях. Трябва да работим с всички, които създават култура - навсякъде, в страната и извън нея, отбеляза Митев. Той разказа за музикалните състави на БНР, за конкурсите и културните инициативи, които националното радио организира, радиотеатърът, както и за регионалните програми на БНР, които по думите му изпълняват ролята на културни центрове в местата, в които се намират. Общественият тон оказва влияние върху медийната среда, тъй като отношението към българската журналистика е негативно, но това е неизбежно, посочи по време на панела водещият на предаването „БГ култура“ по Българската национална телевизия (БНТ) Димитър Стоянович. Според него журналистиката е необходима, въпреки че невинаги е приятна или желана. Стоянович описа състоянието на медийното отразяване на културната тематика в България като тревожно и отбеляза, че често липсва не само адекватно внимание, но и елементарна грамотност в представянето . „Тази обща тревога относно състоянието на медийното отразяване на българската и световната култура, масовото опростачване на нашите скъпи сънародници, за съжаление, се дължи на обективни и субективни причини, както и на неспособността на медиите да предложат нещо различно и по-грамотно в отразяването на общия говор в нашето общество. Това е реалността“, каза Стоянович. Писателят Георги Господинов посочи, че изкуството и културата създават усещане за бъдеще и усещане за общност, което е точно обратното на това, което прави пропагандата в момента. По отношение на присъствието на културата в медиите той се върна към 90-те години. „Като отгърнете един вестник, там имаше отдел „Култура“ в редколегията и имаше рубрика „Култура“, даже имаше рубрика „Изкуство“, „Кино“, „Литература“ и т.н. Имаше отделни притурки към вестниците, които бяха за култура. Всичко това изчезна“, каза авторът. Носителят на международната награда „Букър“ за „Времеубежище“ отбеляза, че нещо хубаво се случва в литературата през последните години и то е свързано с представянето на българската литература зад граница. „Знам го, защото пътувам и защото след, да речем, „Букър“-а преди две години, който беше на тази дата. В момента преводачите се оплакват от това, че прекалено много издателства се обаждат и питат какви български автори имате, дайте да издаваме български автори“, каза Господинов. Аз ще говоря не толкова за културата и отражението е медиите, а за езика, заяви главният редактор на електронното издание за българите в Кипър „БГ Фактор“ Живка Милова. „Голяма част от вас знаят, че аз освен главен редактор, преподавам и български език. Темата за словото винаги много ме е вълнувала. Възпитанието в добродетели минава през езика – това, което виждаме, което чуваме, то ни възпитава – колкото със съдържанието, толкова и с формата си“, коментира тя. Милова разказа, че брои правоговорните грешки постоянно, независимо в каква среда се намира. „Езикът в българските медии с всяка следваща година все повече се занемарява. Все по-малко се обръща внимание на на пръв поглед дребни неща, на които масовата публика не би обърнала внимание. Но има хора като мен, които броят правоговорните грешки“, каза тя. „Тук идва другото ми поприще – да дам някакъв пример на учениците“, добави Милова. Според Диана Гласнова - главен редактор на сп. „Родна реч“ в Хърватия, българските общности в чужбина са посланици без дипломатически паспорти. Тя посочи, че тяхната роля и цел като главни редактори на списания или като участници в създаването на средства за масова информация е пропагандата на българската култура във всякакъв аспект. Гласнова добави, че две трети от съдържанието на последния брой на списание „Родна реч“, са посветени на българската култура. По думите с това искат не само да подсетят българите, които живеят в Хърватия за тяхната култура, а преди всичко, тъй като списанието е двуезично, да запознаят хърватите с българската култура. По думите последният брой на списанието е посетен на 60-годишнината от премиерата на филма „Крадецът на праскови“. Светла Кьосева, главен редактор на българо-унгарското списание „Хемус“ заяви, че културата винаги е свързана с общност. Според нея в такава среда тя се реализира и е свързана с морална отговорност, форми на поведение и емоционална натовареност. Кьосева каза, че от всички дадени по време на дискусията определения за култура най-много допада разбирането, че културата винаги е свързана с общност и може да се реализира само в такава среда. „Тя е свързана с морална отговорност, тоест с форми на поведение и с емоционална натовареност“, посочи тя. В изказването си тя се върна и към началото на списание „Хемус“, създадено през 1991 г. Кьосева разказа, че в началото са се водили спорове дали изданието да бъде новинарско с фокус върху местната българска общност, или културно с мисия да представя българската култура в унгарска среда. Тя посочи, че днес българите в Унгария се гордеят със списанието, възприемат го като лице на България и с него могат да представят страната си пред унгарските си приятели. организира 20-ата Световна среща на българските медии в София, Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий“ и Вършец на 24 и 25 май 2025 г. със съдействието на А1, „Аурубис България“, „БИ ДЖИ АР ГРУП“ ООД, ГЕОТЕХМИН ООД, „Главболгарстрой холдинг“ АД, „Логистични системи“ ООД, Национален дарителски фонд „13 века България“, Opel (Ес Еф Ей Аутомотив ЕООД - официален вносител на марката Opel в България), „Пощенска банка“, „Пъчков“ ООД, СОФ Кънект – операторът на летище „Васил Левски“ – София.
Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase
Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-важните новини и събития от рубриката във входящата си поща.
Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
|
Получавайте най-важните новини и събития от Вашият град.
От понеделник до петък от нашия редактор Стела Филипова
|
![]() |

Повече от десет села в област Ямбол пострадаха от градушка
|
![]() |
Изкуственият интелект ще става все по-мощен, но няма напълно да измести човека, каза Мартин Вечев
|
![]() |
Мисля, че е време азбуката ни да получи полагаемото си име - българица, а не кирилица, каза д-р Соломон Паси
|
![]() |
Българските общности в чужбина сме посланици без дипломатически паспорти, каза Диана Гласнова, главен редактор на сп. „Родна реч“ в Хърватия
|
![]() |
Министърът на културата Мариан Бачев: Освен събитие за гилдията, медийната среща е и национална кауза
|
![]() |

Време за четене - месец Май
Препоръчани заглавия |

Двама младежи, обявени за издирване снощи, са открити мъртви тази вечер край с. Борец
|
![]() |
Повече от десет села в област Ямбол пострадаха от градушка
|
![]() |
За 130 часа работа на камерите за скорост са заснети 950 нарушения на отсечката Радомирци – Телиш, съобщиха от МВР
|
![]() |
Градушка падна в три ямболски села, предупреждението за опасно време е получено след стихията
|
![]() |
Президентът Румен Радев на традиционния прием по случай 24 май: Днес заставаме единни с преклонение към просветата и знанието
|
![]() |